Тревожни разстройства в детска и юношеска възраст
Децата и юношите не са застраховани от развитие на тревожни състояния, които ако не бъдат навреме разпознати могат да се превърнат в разстройста на функционирането на личността. Тази статия цели да ви информира родителите за тях, защото без знания човек не може да има представа с какво се сблъсква неговото дете.
Селективен мутизъм
Състояние при децата, при което те отказват да говорят в определени ситуации (например в училище или при лекаря). В ситуациите, в които не говорят, те могат да комуникират с жестове. Това състояние е обособено като отделно разстройство, но много специалисти го определят като рядък симптом на социалната фобия.
Генерализирано тревожно разстройство
Характеризира с неконтролируеми страхове, които могат да бъдат свързани например с училище, с природни бедствия, със социални страхове, болести. Децата и юношите страдат от ниско самочувствие, несигурност в собствените възможности и притеснения за това как ще се представят пред другите. Те се нуждаят от постоянно насърчение и одобрение от страна на възрастните и техните връстници, често са уморени, напрегнати, имат главоболие, липсва им концентрация.
Социално тревожно разстройство или социална фобия
Изразява се в болезнена срамежливост и прекомерен страх от излагане на непознати ситуации и общуване с хора. Децата и юношите се страхуват най-често да четат на глас, да започнат разговор, да говорят по телефона, да отидат на рожден ден, да комуникират на живо с връстници или авторитети, поради нерационален страх от негативно оценяване на тяхната личност.
Обсесивно-компулсивно разстройство
Задължителни компоненти на тревожното разстройство са натрапчиви и нежелани обсесии (мисли), които предизвикват тревожност и често подтикват появата на повтарящи се действия (компулсии), чиято цел е да неутрализират негативния ефект/влияние на натрапчивите мисли върху личността. Често се диагностицира като генерализирано тревожно разстройство, защото страховете (натрапчивите мисли) съвпадат със страховете, характерни за ГТР. Възрастните с обсесивно-компулсивно разстройство осъзнават, че обсесиите са нерационални, но малките деца не винаги успяват да направят това разграничение.
Паническо разстройство
Съпроводено е от извънреден страх и чувство за обреченост, придружени с интензивни физически усещания, като потене, сърцебиене, болка в гърдите, недостиг на въздух, гадене. Повтарянето на паническите атаки води до постоянен страх от тяхна следваща проява, страх от „полудяване“, изгубване на контрол и дори смърт. Чест ефект от тези страхове е агорафобията – избягването на все по-голям брой места и ситуации, в които може да се случи паническа атака.
Сепарационно тревожно разстройство
Изразява се в страх от отделяне от родителите и/или дома. Това състояние е нормално за по-малките деца, но се определя като разстройство когато продължава в по-късна възраст. Сепарационното тревожно разстройство може да се развие спонтанно или под влияние на стрес (смърт в семейството, силен внезапен стрес, хроничен стрес), както и да е резултат от социална фобия или панически атаки. Децата може да се страхуват да пренощуват в приятели или дори да отидат на рожден ден без родителите си. Възможно е да следват родителите си навсякъде и да искат да спят заедно с тях. При заплаха от раздяла, децата често проявяват физически оплаквания (главоболие). Страховете от раздялата с родителите и дома са свързани с притеснения за инциденти или бедствия, които могат да се случат в периода на раздялата.
Фобии
Фобиите представляват страхове от специфични ситуации или обекти. При малките деца те са нормали и временни. До 10-годишна възраст е нормално различни фобии да се появяват и изчезват. Те изискват лечение само когато продължават дълго време и са нетипични за възрастта. Характерни обекти на фобиите са бури, вода, асансьори, задавяне, кръв, големи животни и насекоми. Фобиите са ирационални и ако продължат дълго време могат да доведат до друг вид тревожно разстройство на личността на по-късен етап от нейното развитие.
Посттравматично-стресово разстройство
Получава се в резултат на преживяване или наблюдение на изключително стресиращи, заплашващи целостта на личността и нейния живот ситуации, като катастрофи, природни бедствия, физически или сексуални насилия. Характеризира се с три вида симптоми.
Първият представлява повторното преживяване на събитието – натрапчиви спомени, кошмари, компулсивно изиграване на част от преживяното, страх от излагане на всичко, което би могло да напомни на преживяното.
Вторият симптом се дължи на отчаяните опити да се избяга от мислите и чувствата, свързани с преживяното. Това избягване може да достигне големи размери и детето да се отчужди от себе си и околните.
Третият симптом се изразява с повишена възбуда – раздразнителност, гневни изблици, безсъние и слаба концентрация.