В ежедневието си често използваме като синоними думите„притеснение”, „безпокойство”, „напрежение”, „тревожност”, но всъщност те описват различни състояния. Те всички са свързани със загриженост и дискомфорт, които някои от нас изпитват ежедневно и с различна интензивност и влошават психическото и физическо здраве.
Тогава как да разберем дали страдаме от безпокойство или от тревожност? По какво се различават тези състояния?
Може да се определят няколко значими разлики между безпокойството и тревожността:
1. Склонни сме да изпитваме безпокойство по-скоро в ума си, докато тревожността се усеща в тялото.
Безпокойството се състои главно в определен тип мисли, насочени към дадена ситуация, а тревожността се явява и като усещания, разпростиращи се по цялото тяло.
2. Безпокойството е фокусирано. Тревожността няма ясна причина.
Можем да се безпокоим за това дали ще стигнем навреме за работа, след като сме попаднали в задръстване. Различно е обаче, ако се тревожим за нещо, чиято причина не ни е много ясна.
3. Безпокойството е по-скоро вид разсъждение, а тревожността включва не само мисли, но и фантазни сценарии и представи с негативен изход.
Важно е да се отбележи, че наситените емоционално фантазии, свързани с тревожността, са преекспонирани и интензивни. Това е и причината да предизвикват много по-силни физически отговори като например сърцебиене, учестено дишане, изпотяване, отколкото разсъжденията при безпокойството.
4. Безпокойството ни кара да мислим целенасочено към разрешаване на дадения проблем.
Безпокойството ще ни подтикне да търсим начини и стратегии за справяне с проблемната ситуация. Тревожността не води до решения, а до трудно функциониране в реалността, понякога мисловни и/или ступори, блокажи.
5. Безпокойството е леко емоционално напрежение, а тревожността се преживява като интензивен стрес.
Тревожността има толкова силна интензивност, по-скоро се превръща в пречка за решаването на проблеми, води до объркване и често до непоносим емоционален дискомфорт.
6. Безпокойството е отговор на реална „заплаха”, а тревожността може да бъде породена от нещо незначително.
Ако сте угрижени, че може да ви пишат двойка, защото не сте учили за изпита,вероятно се безпокоите с право, но ако сте учили за шестица и въпреки всичко не чувствате никаква сигурност, че ще вземете изпита, това се определя като тревожност.
7. Безпокойството може да бъде контролирано, тревожността – трудно или невъзможно, по-скоро тя контролира вас.
Чрез намиране на решение за проблема, ние се освобождаваме от безпокойството. При тревожността чувстваме, че сякаш не можем да намерим начин да се справим с причината, която я е породила.
8. Безпокойството е краткотрайно състояние, тревожността може да продължи много дълго време.
Тревожността няма краен срок, тъй като проблемът е прекалено неясен, както и начините за справяне с него. Тогава тя продължава да се усеща часове, дни, дори години, независимо от нашите опити да я потушим. Някои хора свикват с нея и я приемат като част от себе си.
9. Безпокойството не би навредило на професионалния или личния ни живот, докато тревожността винаги оставя тежки следи.
Тревожността може да се появи неусетно и да се превърне в хронично състояние,да ни стане „спътница” в живота и да го промени до неузнаваемост. Ние сме различни от истинската си същност, когато сме под влияние на тревожността.
10. Безпокойството е нормално психическо състояние, но не и тревожността.
При прекалена продължителност и интензивност тревожността може да се окаже сериозно състояние, което изисква професионална помощ. Тревожността може да варира от затруднено функциониране в определени ситуации до невъзможност да се справим със собствения си живот и елементарни дейности в него. Тревожността е свързана с натрапливи, компулсивни мисли и действия, както и със силно обезпокоителната идея, че имаме сериозен психически проблем или психическо разстройство.
При наличие на тревожност е задължително да се предприемат действия за индивидуална психотерапевтична работа, в противен случай тревожността започва да управлява живота ви.