На какво се дължи охладняването на отношенията ни с партньора? Това е въпрос, на който хората имат различни обяснения. Широко разпространена обаче е идеята, че с времето силният интерес, характерен заначалото на връзката ни с партньора, малко по малко започва да избледнява. Все по-често си намираме занимания, които не включват половинката, спираме да се интересуваме живо как е минал денят и и не отчитаме промените в емоционалното им състояние. Почти всеки би обяснил ситуацията като нещо съвсем нормално и би ни казал, че е естествено с времето да си омръзнем с партньора, както ни омръзва всяко друго нещо, въпреки че някога може много да сме го обичали и да сме се вълнували от него. Познатостта и близостта сякаш водят със себе синеизбежното охладняване към обекта на нашата любов.
Но ако потърсим още обяснения за това явление, може да стигнем и до другозаключение. Да си представим, че загубата на интерес не е нещо нормално или неизбежно…
Охладняването може да се дължи не на съвсем естественото привикване и доскучаване, а на нашите дълбоко потиснати и несподелени чувства на нараненост, гняв, дори страх от партньора. Възможно е нашето дистанциране от него да се дължи на бушуващия емоционален стрес, който изпитваме, но не знаем как да преработим. За това отстрани изглеждаме сякаш сме абсолютно апатични, незаинтересовани и дори отегчени от партньора си.
На пръв поглед това обяснение може и да звучи пресилено. Но на практика в динамиката на близките отношения се оказва, че привидно стабилният и разумен възрастен може да бъде изключително лесно раним, толкова, колкото е едно малко дете.
И всъщност така стоят нещата в полето на любовта – от зрели и уравновесени, рационални същества, ние се превръщаме в уязвими и до голямастепен беззащитни дечица, с подобни нужди, каквито сме имали в онази възраст, когато сме научавали първите си уроци за любовта от нашите родители. Още от бебета, ние сме започнали да формираме представата си за любовта, нуждите и отношението си към любимите същества. И именно от това състояние на уязвимост оперираме и като възрастни в своите вече зрели партньорски отношения. Трудността тук идва от това, че не се раждаме научени как да се справяме с това, но това може да се промени при наличие на разбиране и желание за промяна.