Какво означава системно семейно консултиране

Sharing is caring!

Системният семеен консултант разглежда семейството като не като прост сбор от индивиди, а като устойчива структура, която има своите специфични правила на взаимодействие и отношения между отделните членове. Всяко семейство е организъм, който диша и живее по свой собствен, уникален начин и по пътя на развитието му съвсем естествено се появяват неразбирателства, конфликти, блокажи.
Това обаче може да постави на карта емоционалното благополучие и психическото здраве на някого или на всички членове на семейството, бъдещето на брачната двойка или на децата.

Целта на семейното консултиране и терапия е да партнира на семейството за справяне с блокажите. Това е специализирана, професионална помощ, която не може да бъде заменена от споделянията с близки и приятели. Защото приятелят ще Ви изслуша, но консултантът ще разкрие истинската същност на случващото се с Вас и ще работи с професионални методи за разрешаване на проблема, който се е изпречил на пътя Ви.


Консултирането е процес между две страни, който дава друга гледна точка на случващото се, помага да се достигне до нови идеи, да се предприемат действия за подобряване на ситуацията. То може да бъде индивидуално или работа с цялото семейство, в зависимост от спецификата на заявения проблем. Продължителността на работа зависи от тежестта на проблема и индивидуалния ход на консултативния процес. В сигурна и защитена среда всеки член на семейството може както да изрази своята гледна точка, така  и да чуе тази на останалите, като по този начин се откриват нови пътища за развитие на отделната личност или за постигане на по-хармонични и балансирани взаимоотношения.

Принципи, които стоят в основата на съвместната ни работа:

  • стриктно спазване на личната и професионална тайна
  • зачитане на правото на всеки да участва в процеса на консултиране по добър и полезен за него начин
  • прилагане на съвременни модели на консултиране и терапия

КОНСУЛТИРАНЕ ИЛИ ТЕРАПИЯ?

Консултиране и терапия са две различни форми, като понякога консултирането има преимущества и по-големи възможности пред терапията. По време на консултирането може да тече и процес на терапия. Ясна граница между тези две форми на работа с клиента или семейството понякога е трудно да се постави. Битува мнението, че се различават по това, че консултирането е краткосрочно, а терапията предполага продължителна работа. Това не е вярно. Консултирането може да продължи в поредица от срещи, а терапията може да бъде кратка – всичко зависи от конкретния случай. Ако става въпрос за много емоции и преживявания /депресия, загуба на  интерес, „не се чувствам добре”/ по-скоро е необходима терапия, но това не изключва консултирането. Ако човекът или семейството преживяват сложна жизнена ситуация, по-скоро е нужно консултиране. Семейният консултант ще избере кое от двете да приложи в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай или ситуация.

КАКВО НЕ ПРАВИ СЕМЕЙНИЯТ КОНСУЛТАНТ?

Не дава съвети, универсални препоръки и вълшебни решения!
Не дава 100% гаранция!
Не оценя!
Не налага своите норми и ценности!
Не съди!
Не смята,че той винаги и във всичко е прав!
Не поставя диагнози!
Не изписва рецепти!
Не налага авторитарно своите предположения и интерпретации!
Не решава проблемите на клиента, вместо него самия!