Тревожните деца на нашето време

images-32

С понятието  „личностна тревожност“ психолозите и психотерапевтите обозначават онова състояние на човека, което се характеризира с повишена склонност към преживяване на опасения и безпокойство, имащи отрицателна емоционална окраска.

„Ситуативната тревожност“ от своя страна е породена от някаква конкретна ситуация, която обективно предизвиква безспокойство. Това състояние е напълно нормално и играе своята положителна роля като  своеобразен мобилизиращ механизъм, освен ако не превишава определени нива на тревожността и не се превърне в пречка за нормалното функциониране на личността. Децата също страдат от тревожни състояния, както и възрастните индивиди. Тревожните разстройства са едни от най-често срещаните в детска възраст, а в по-голямата си част, тревожните разстройства при възрастните са се проявили първо в детството. Това прави взимането на адекватни и навременни мерки наложително.

Често за родителите е трудно да разберат, че детето им е със завишена тревожност, защото гамата от поведения, даваща сигнали, че емоционалното му здраве е застрашено, е твърде богата, разнообразна и е типична само за детската възраст В повечето от случаите на повърхността не може да се намери пряка, праволинейна връзка между поведението на детето и неговата тревожност, надминаваща значително рамките на нормата. Установяването на тази връзка, както и причините за нарушеното емоционално здраве на детето е приоритет на работата на системния семеен психотерапевт. Едно е сигурно – случва се нещо, което кара загриженият родител да забележи, че в поведението на детето нещо не е наред.

Тревожните деца в условията на съвременното общество стават все повече. Тяхното емоционално състояние се отличава с повишено безпокойство, неувереност и неустойчивост, регресивни тенденции в психическото развитие, затруднения с адаптацията си в нова среда, които усилват вече съществуващи страхове или водят до появата на нови.

Страховете и тревогата могат да възникват и в такива ситуации, в които детето, оказва се, нищо не го грози. Тревожните деца притежават особена чувствителност. Така, детето може да се тревожи докато то е в детската градина или в училище, да не би да се случи нещо лошо с майка му.

Светът на децата е изпълнен със страхове – истински и въображеми. Всяко дете има различна чувствителност, развива се с различни темпове, има различен капацитет за справяне и за това за родителя е трудно да се сложи ясна граница между нормалните страхове, свързани с развитието и тези, които изискват специално внимание и професионална психотерапевтична помощ. Страховете се смятат за проблем, ако продължават повече от обичайното за възрастта или предизвикват сериозен дискомфорт като да пречат на семейната хармония и/или на нормалното развитие на детето и неговото обучение.

Тревожните деца нерядко се характеризират с ниска самооценка, във връзка с което в тях възниква очакване за неблагополучия от от всякакъв характер, те са особено чувствителни към своите неуспехи и по тази причина реагират остро, понякога дори агресивно, склонни са да се откажат лесно от изпълняваната дейност или се отказват още преди да знаят характера на дейността заради потенциална опасност от провал.

Поведението на тревожните деца на занятия и извън занятия е много различно. В единия случай те са живи, общителни,а в другия са затворени, напрегнати, затруднени. Възниква продължително възбуждане – детето играе с ръцете си, с дрешките си, манипулира с каквото и да било.

Тревожните деца имат склонност към вредни привички от невротичен характер (гризат си ноктите, смучат си пръстите, въртят си косата), защото манипулацията със собственото тяло снижава емоционалното им напрежение, успокоява ги.

Техните рисунки се отличават с изобилие от штриховки, силен натиск, с малки размери на изображения, „застиват“ на детайлите, особено на дребните, рисуват фигури с липсващи части от тялото, трият често и упорито с гума.

Някои от децата със завишена тревожност могат да бъдат определени като скромни и срамежливи, поведението им е „правилно“. Родителите на връстниците им обикновено ги сочат за пример на своите деца.

Но със същия успех дете изпълнено със завишена тревожност може да има поведение, което да бъде определено като „неприемливо, неправилно“. Тревожното дете може да има симптоми на хиперактивно дете или да му бъде поставена такава диагноза без въобще да бъде хиперактивно, може да се държи неадекватно или агресивно без да иска това да се случва, може да пречи на останалите деца, да ги дразни или предизвиква, да „играе“ ролята на „шут“ сред връстниците си и да не се чувства добре в нея, да има противопоставящо се, опозиционно поведение на родителите си и да ги изкарва извън търпение.

С такъв тип симптоматика, свързваща се с тревожност, успешно се справя метода на семейното консултиране и психотерапия, който позволява на родителите да разберат и да подкрепят детето и който възвръща баланса в емоционалното състояние на детето и в семейната система.

Семейният консултант и психотерапевт е специалист, преминал многогодишно професионално обучение и притежава необходимите знания и умения за разбиране на случващото се с детето в контекста на неговата среда и за индивидуална работа както с всеки член на семейството, така и с цялото семейство.