Личностна и ситуационна тревожност

Sharing is caring!

Ако ви вълнува темата за тревожността и искате да бъдете информирани, е добре да знаете каква е разликата между личностна и ситуационна тревожност.

Личностната тревожност е особеност на функционирането на човека придобита с времето, а ситуационната тревожност е предизвикана от определени обстоятелства, тук и сега.

С понятието личностна тревожност специалистите обозначават онова състояние на човека, което се характеризира с повишена склонност към преживяване на опасения и безпокойство. Тези преживявания обикновено имат отрицателна емоционална окраска. Влиянието им върху психическото и физическото здраве на индивида е с най-различни проявления и лица.

Тревожността като свойство на личността е относително устойчивата склонност на даден човек да се тревожи, да бъде напрегнат.

Човек с личностна тревожност възприема стресогенните ситуации и фактори като опасни и заплашващи, както и реагира на тях със състояние на тревога, често автоматично и неконтролириеумо.

Когато говорим за ситуативната тревожност или още тревогата, това е състояние породено от някаква конкретна ситуация, която обективно може да предизвиква безспокойство.

Тревогата е субективното чувство за напрежение, вълнение, притеснение. То включва и реакции от вегетативната нервна система, като предизвикани нарушения на вниманието и невъзможност да се „чува“, да се „разбира“ и да се възприема.

Принципно тревогата е абсолютно естествена и играе своята положителна роля като своеобразен мобилизиращ или защитен механизъм.

За отклонения от нормата на това състояние говорим, когато се случва твърде често, при незначителни поводи или възбудата превишава определени нива, така че да се превърне в пречка за адаптивното функциониране на личността.

Каква е връзката между личностна и ситуативна тревожност?

При един и същи човек ситутативната тревожност е различна, като основно зависи от емоционалното състояние и преценката на личността за средата като заплащваща. Казано по друг начин по-високото ниво на личностната тревожност увеличава вероятността в заплашваща го ситуация човек да има силна ситуационна тревожност. 

Когато симптоматиката се проявява твърде често, може и да става въпрос за тревожно разстройство. Такова дългосрочно състояние обикновено има нужда от внимание и специализирана грижа, за да се подобри.