Анорексия нервоза не е въпрос на „избор” или определен начин на живот. Хората, страдащи от това така наречено „хранително разстройство”, всъщност имат проблем на психиката на личността. Те отдават прекалено голямо значение на външния вид, като определящ себеоценката, себевъзприятието и оценката на другите за тях като личности, което ги определя като зависими личности.
Причините, стоящи зад развитието на анорексия са строго индивидуални. Известно е, че някои от тях могат да бъдат генетична предразположеност като чувствителност на личността, но факторите, свързани със семейната среда, обществото и културата, в която се намира индивидът са определящи.
За някои хора това да ограничават приема на храна и своето тегло може да бъде механизъм за контролиране на аспекти от живота им, за които те вярват, че няма как да повлияят по друг начин. Така техният външен вид се оказва най-важното нещо, от което зависи самооценката им. Анорексията много често е замаскиран опит да се изразят емоции, които ни изглеждат прекалено неразбираеми или плашещи ,като например болка, стрес или тревожност.
Прилагането на прекалено строги диети и сурови тренировки нерядко е знак за наличието на нездравословно отношение към себе си. Обществото, налагащо един непостижим идеал за външен вид, който включва неестествено слаба фигура и пропорции за жената или перфектно мускулесто тяло за мъжа, може силно да подпомогне обособяването на анорексията като опит за постигане на така примамливото усещане за „съвършенство” или добра себеоценка, към което хората страдащи от това състояние толкова усилено се стремят.
От това могат да страдат както жени, така и мъже, но формите в които се проявява проблема със себеоценката са много различни.
Диагностицирането на анорексия включва важни фактора като
прекалено намален прием на калории и голяма загуба на тегло за кратък период от време; страх от качването на килограми, въпреки очевидната нужда от това; нарушено възприятие за собственото тяло, като дебело,грозно, неприемливо; искрена увереност, че никога не изглеждат достатъчно слаби, достатъчно добре, което в повечето случаи е в пълен разрез с реалността;отдаване прекалено голямо значение на външния вид, като определящ себеоценката, себевъзприятието и оценката на другите за тях като личности.
Според индивидуалния случай, предупредителните знаци за едно потенциално наличие на хранително разстройство могат да бъдат много, като например:
Физически симптоми: чести вариации в теглото; нередовен или липсващ менстурален цикъл; намалено либидо; замаяност; непрекъснато усещане за студ, дори в топло време; честа непоносимост към храна; константна умора; проблеми със съня;летаргия и намален тонус.
Психологически симптоми: прекалено голямо внимание се обръща на храната, тялото и теглото; тревожност и раздразнителност особено в ситуации, свързани с хранене; интензивен страх от качване на килограми; недостатъчно тегло,съотнесено с възрастта, пола и височината; депресия и тревожност; намалена способност за концентрация; крайно мислене в стил „черно-бяло”/”всичко или нищо”; нарушено възприятие за собственото тяло; ниска самооценка и перфекционизъм; чувствителност и обидчивост, когато става дума за техния външен вид; крайно и нереалистично неудовлетворение от себе си като личности.
Поведенчески симптоми: спазване на диети; злоупотреба с лаксативи, диуретици.; натрапливо поведение, свързано с тялото и теглото; преяждане; нежелание да се хранят заедно с други хора; антисоциално поведение; компулсивно или прекалено трениране; радикални промени в предпочитанията към определени храни; ритуално или натрапливо поведение при приготвянето на храна и храненето; самонараняване, злоупотреба със субстанции или опити за самоубийство.
Рисковете от анорексията включват: анемия; намалена имунна защита;храносмилателни проблеми; липса на или нередовен менструален цикъл; риск от бъбречна недостатъчност; остеопороза; сърдечни проблеми.
В най-тежките случаи анорексията може да доведе до летален край.
Ако имаме съмнения, че някой наш близък страда от анорексия е нужно да бъдем много внимателни и подкрепящи към него. Трябва да имаме обаче предвид, че това е едно сериозно заболяване и то е повлияно от психологически фактори, както и че личността няма вина за това. Специализираната професионална подкрепа е пътя към връщане в реалността и взимане на живота в свои ръце, а не в ръцете на анорексията.